Едната само в мислите си е гола, дори когато само в други мисли е облечена. Без дрехи е, без никаква нежива материя по себе си, дори гривна и шнола, обица или колие. Дълбоко притаена е голота, която не може да се улови в обектив, която не може да се докосне от любовник и дори сама не може да види в огледалото. Там някъде е притаена в един несподелен свят, където е по-истинска и по-свободна, чиста емоция с почти девствени форми.

Другата е гола и в дрехите. Не, не е усмивката, която създава впечатление, че разголва. Нито погледа, който допълва това впечатление и когато не е усмихната, вместо нея го създава. Не е измислено покритие за дивата, първична сила лъхаща от нея, като аромат и електричество, недоловими за ухото звукови честоти отделящи се от дишането на клетките. Силният й интелект само контролира, но не облича и не може да облече тази стихия, а дрехите са само като рисунка върху голотата й.

Другата се съблича само в стиховете си. Защото душата й е нимфата, а тялото дървото родило фриволната хубавица.

Другата само когато е на два малки джина. Чашките са оправдание, че е пияна от друго, а то е само от прилива, на трепетната свобода. Срещу която е безсилна, защото прилива не е неин, на мирозданието е, океан който я грабва като дъщерята на рибаря за да я превърне за кратко в русалка, а после отново изхвърли на твърдия бряг, облечена с водораслите от полепнали спомени, които ще трябва да измие.

Другата се чувства гола, когато е извън колата и офиса й и всяка кратка почивка, която повече от всяка друга и всеки друг заслужава, за нея е невинно отдаване на най-порочни трепети.